Първото и най-известно българско отличие. Учреден на 1 януари 1880 г. с Княжески указ на Княз Александър I. В статута му са вплетени основите на Руския императорски орден "Свети Георги Победоносец", известен повече като Георгиевски кръст. Предназначен е за военни и граждански лица за проявена изключителна храброст по време на война. Съществуват четири степени и войнишки кръст.
Орденът представлява малтийски кръст, покрит с бял или червен емайл в зависимост от степента, със златни или сребърни кантове. Между раменете му са поставени два обърнати нагоре меча. В средата стои вимпел, в центъра на който се намира златен коронован български лъв. В пръстена наоколо се чете надпис: "ЗА ХРАБРОСТЪ". Във вимпела на реверса е поставен вензелът на Княз Александър и надпис "КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ 1879". Увенчан е с Хесенска корона. Носи се на небесно синя моарена лента със сребристи кантове покрая.
Великият кръст виси на широка лента през дясното рамо на наградения. Първа степен се носи на шия. Съществуват няколко разновидности на звезди на Ордена "За храброст". В основата на мечовете на личния орден на Княз Фердинанд са поставени четири малки мъртвешки глави. За духовници и лекари, проявили храброст във време на война, е оформена степен без мечове.
Орденът съществува и през годините на диктатурата, но във формата на червена петолъчка. В оригиналния си вид е възстановен през 2004 г. | |
