На 16 април 1879 г. в сградата на Великото народно събрание в Търново е приета Конституцията на Българското княжество, останала в историята под името "Търновска конституция". Това е основният закон на новата Българска държава. В същността на новата конституция господства дух на свобода, демократизъм и конституционален парламентаризъм. Българското княжество е Монархия, наследствена и конституционна с народно представителство, начело на която стои държавен глава – Княз. Същевременно съгласно разпоредбите на Берлинския договор България е васално трибутарно Княжество под сюзеренитета на Султана. Последният факт, макар в същността си чисто формален, ограничава свободата и достойнството на младата държава.
Търновската конституция не допуска титли за благородство, отличия и ордени, както и привилегии на етническа, религиозна или политическа основа. Единственото изключение, което се позволява, е учредяването на един "Знак за отличие и то само във време на война". Възползвайки се от това и в смисъла на чл. 58 и чл. 59, на 1 януари 1880 г. Княз Александър І издава Височайший указ за учредяването на Ордена "За Храброст”.
Постепенно, а възползвайки се и от суспендирането на Конституцията по време на Режима на пълномощията, Княз Александър учредява още няколко отличия. Възпоменателен знак за Възшествието му на българския престол, Възпоменателен медал за Освобождението на България (1877 - 1878 г.), Медал за раздаването на знамената на Българската войска, Медал "За заслуга”, Медал "За Наука и Изкуство”. На 25 декември 1881 г. в чест на своя и на Царя Освободител Император Александър ІІ небесен покровител Князът учредява Орденът "Свети Александър” в шест стпени и Голямо огърлие, по право принадлежащо на управляващия владетел.
Високата порта възприема раздаването на български ордени като пряко нарушение на сюзеренните й права над васалното Княжество. През пролетта на 1883 г. на нарочно заседание на Дивана (Министерския съвет на Османската империя) се обсъжда въпросът с непризнатите български ордени. Чрез своя комисар в София Султанът предлага на Княз Александър Батенберг да се откаже от новоучредения орден "Свети Александър” и вместо с него да награждава с Османските ордени "Меджидие” и "Османие”. Въпреки че Князът благодари на турския представител за високата чест и милост от страна на Султана, той ни най-малко не помисля да се възползва от това предложение. При официалните си визити в Балканските столици Александър І връчва на коронованите си събратя най-високата степен на своя орден.
Възкачването на Княз Фердинанд на българския престол през 1887 г. заварва вече почти изградена Орденска система с Канцлерство на Българските ордени при Княжеския дворец, която тогава носи името Канцелария на Българския княжески орден, напълно в духа на чл. 59 от Търновската конституция, позволяващ едно военно отличие. Новият български владетел получава своя първи български орден далеч преди да предполага, че Провидението е отредило за него особено място в историята на младия, но същевременно древен балкански народ. На коронацията на Император Александър ІІІ Принц Фердинанд представлява главата на Сакс-Кобург-Готския херцогски дом – Херцог Ернст. Тогава Княз Александър Батенберг го удостоява с Ордена "Свети Александър” Първа степен с брилянти.
След 1887 г. Княз Фердинанд започва доизграждането на българската наградна система, като вплита във външния вид на отличията най-изящните образци на европейската фалеристика, както и родова и национална хералдика и символика. Първото отличие, което учредява, е Знак за възшествието му на българския престол. Следват редица ордени и медали, най-важните от които са Народен орден "За гражданска заслуга”, Народен орден "За военна заслуга”, Орден "За заслуга”, Медалите "За Х (10) години вярна служба”, "За бракосъчетанието на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза” и други.
В духа на европейските династически традиции българският Владетел е провъзгласен за Велик Магистър на всички български ордени. На техните патронни празници, например за Ордена "За храброст” – Денят на Свети Георги Победоносец, Княз Фердинанд приема Кавалерите на Ордена в съответната мантия в цветя на лентата – небесно синя със сребърна окантовка.
Поради непризнаването на Княза за законен владетел на България от страна на Великите сили, орденската система на Княжеството също не е лигитимна извън пределите на страната. Въпреки това българските дипломатически агенти в европейските столици с гордост носят своите български отличия, а редица чужденци с готовност приемат "непризнатите” декорации, с което Княз Фердинанд е благоволил да ги удостои. Този въпрос е решен през 1896 г., когато е извършено Миропомазването на Престолонаследника Княз Борис Търновски по реда на Българската православна църква, с което е поставен краят на така наречената "Българска криза 1886 - 1896 г.". Приемането на Княз Фердинанд в Йелдъза от страна на сюзерена му Султан Абдул Хамид ІІ окончателно легитимира българската наградна система, а проведените дипломатически сондажи и продължителни преговори оформят правото, начина и реда на награждаване с български ордени. В спомените си бившият флигел-адютант на Княза д-р Н. Радев пише: "През лятото на 1897 г. Българското правителство се стараеше да добие от Турция берати за българските владици в Македония, за което даване Султанът изказал желание да види Княз Фердинанда в Цариград като свой гост.
Посещението беше определено и с българския параход "Княз Борис” Негово Царско Височество Князът, придружен от министър-председателя, от военния министър и свита, се отправи за Цариград. След разменени депеши Князът беше решил да склони Султана да приеме Огърлието на Ордена "Свети Александър” с брилятни – специална изработка на виенската къща "Rothe und Neffe”. Князът беше настанен в Мерасим-Кьошк. Същия ден се направиха сондажи за приемането на Ордена посредством аташирания към особата на Княза Мехмед Али Паша – образован турчин, владеющ почти всички ориенталски езици и доверено лица на Падишаха. Резултатите бяха благоприятни – Султанът приемаше Ордена. Вечерта на 7½ час Княз Фердинанд и ние, придружаващите го, бяхме приети в голямата столова на Султанския дворец, която беше осветена ослепително. В нея беха съпрани поканените за гала-вечерята Паши и множество висши сановници, потънали в златошити одежди. Князът отиде насаме при своя сюзерен. Към 8 ½ часа Султан Абдул Хамид се появи, а след него вървеше Негово Царско Височество Българският Княз. На гърдите на Повелителя на правоверните блестеше българският Орден "Свети Александър”, който при изключителната електрическа светлина беше искрометен (изумителен). Султанът никога дотогава не бе турял орден-кръст на себе си, макар да е получавал множество християнски отличия. Това той стори заради Княз Фердинанда, чиято интелегентност и дипломатически нюх той изключително високо ценеше. Некои стари паши недоволстваха и не можеха да си обяснят как Султанът е склонил да тури на себе си кръст.”
След провъзгласяването на Независимостта на България и приемането на изконната титла Цар на Българите положението на орденската система придобива пълна завършеност. На следващата 1909 г. Цар Фердинанд учредява Орден, който заема най-високо място в наградната система и който да увековечава историческия акт на възстановяването на Българското Царство. Това е Орденът "Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий”. На 21 февруари 1910 г. е утвърден от ХІV Обикновено народно събрание с особен закон. В статута му е изрично записано, че броят на живите наградени българи не може да надхвърля петнадесет души.
Така изградената орденска система в общи линии запазва облика си до преврата на 9 септември 1944 г. Цар Борис ІІІ почти не прави промени в уставите и статутите на ордените и медалите. През тридесетте години приема незначителни изменения, които не променят по същество изграденото от Цар Фердинанд.
След провеждането на така наречения „Референдум за премахване на монархията” на 8 септември 1946 г. са направени редица изменения във външния вид на отличията. Короната е заменена с венец, а вензелите на владетеля -с гологлав лъв. В този си осакатен вид отличията се запазват до началото на петдесетте години, когато са заменени с типичните за социалистическата стилистика тромави и груби държавни награди.
Поради факта, че Цар Симеон ІІ е принуден да напусне България, без да е формално абдикирал, при това вследствие на един плебисцит със съмнителна легитимност, той запазва правата си и като Велик магистър на Българските ордени. По повод пълнолетието си на 16 юни 1955 г. Царят учредява един Възпоменателен медал, с който удостоява присъстващите, както и заслужили българи в изгнание. До 2000 г., когато е последното награждаване с Царския орден "Свети Александър”, Цар Симеон е благоволил да награди достойни представители на българските емигрантски общности, пръснати по целия свят. | |
