Орлеанското херцогство е присъединено към френската корона в началото на ХVІІ век като личен имот на Жан-Батист-Гастон, брат на Крал Луи ХІІІ Благочестивият, но той остава бездетен и херцогството е наследено от втория син на краля Филип. Орлеанските херцози придобиват влияние и слава с появата на Филип Егалите (Равенство), Орлеански херцог в смутните времена след Френската революция. Въпреки че аристокрацията е основен обект на недоволството и ненавистта на тълпите, Филип Егалите предвидливо преминава на страната на революцията. Женен е за Луиза Аделаида Бурбон-Пентиевър, правнучка на Краля-Слънце Луи ХІV. Под влиянието идеите на хуманизма и либерализма Филип Егалите подкрепя Конституцията от 1791 г., а през следващата година гласува в Националния конвент за смъртната присъда на братовчед си Луи ХVІ, но вероломните чистки на републиката не подминават и самия него. Обезглавен е две години по-късно в центъра на Париж под възгласите на озверялото множество. Наследява го Луи Филип, който приема титлата херцог д'Орлеан, Шартр, Валоа, Немур, Принц на Франция по кръв и прочие. Младежките му години преминават в Швейцария, където работи като учител под фалшиво име. Пътешества из Норвегия, Швеция, Финландия и Северна Америка. Живее известно време в Англия, за да бъде близо до родината си, откъдето заминава за Палермо при Краля на Двете Сицилии. Гостуването му там завършва с венчавка. Оженва се за дъщерята на Крал Фердинанд І - Мария Амалия Бурбонска. Реставрацията на Луи ХVІІІ през 1814 г. дава нови надежди на Орлеанското семейство. Луи Филип става генерал-лейтенант на Франция. Семейството му се настанява в парижкия си дом Пале Роял и животът започва с нова сила и блясък. Това обаче не трае дълго. Бягството на Наполеон от остров Елба ги принуждава да поемат отново по пътя на изгнанието. Англия повторно им предлага своето гостоприемство. След битката при Ватерло семейството се завръща в Париж. На 3 юни 1817 г. Орлеанската херцогиня ражда петото си дете - Мария Клементина Каролина Леополдина Клотилда, бъдещата българска Княгиня Клементина. През 1830 г. барикади, протести и бунтове отново заливат улиците на Париж. Градът е жертва на кръвопролития, братоубийства и несигурност. За да спомогне умиротворяването, Луи Филип приема короната на Франция. Той силно вярва в свободна, благоденстваща и мирна Франция, но трудностите провалят всеки негов опит за успокояване на политическите страсти. Мнозина го наричат с прякори, като "Кралят-гражданин", "Буржоазният крал", "Кралят на барикадите" или просто "Човекът с чадъра". По време на царуването му са възстановени всички символи на Първата империя, включително бюстовете и вензела на Наполеон, чиято статуя заема отново мястото върху колоната на площад "Вандом". Подновява се удостояването с Ордена на Почетния легион, който и до днес остава най-високото отличие на Франция. Както дядо си и баща си, носители на Великия кръст, Цар Симеон ІІ получи знаците на Велик офицер от президента Валери Жискар д'Естен в сградата на българското посолство в Париж на 21 ноември 2006 г. На 24 февруари 1848 г. Луи Филип е принуден да абдикира. Заминава за Англия, където умира две години по-късно. За него Кралят на Прусия написва: "На Луи Филип дължим осемнадесет мирни и щастливи години. Няма благородно сърце, което да забрави това!" Междувременно на 28 април 1843 г. в параклиса Сен Клу до Париж, дъщеря му Клементина се омъжва за Август Лудвиг Виктор, Херцог Саксонски, Принц Сакс-Кобург-Готски. От този брак се раждат пет деца - Филип, Август, Клотилда, Амалия и Фердинанд. |
