Бурбон-Пармската династия е клон на Бурбонската Династия, произхожзаща от френския кралски род Капет. Името се оформя след прибавянето на Херцогство Парма към основното наименование на Бурбонската династия. Титлата е носена от испански Бурбон, основател на новата династия - Херцог Ранучо II Фарнезе, Херцог на Парма. Херцогство Парма е създадено през 1545 г., отделяйки частта на Херцогство Милано южно от река По, за незаконнородения син на Папа Павел III Пиер Луиджи Фарнезе. През 1556 г. вторият син Отавио Фарнезе получава град Пиаченца. Оттогава титлата се оформя като Херцог на Парма и Пиаченца. Родът Фарнезе управлява Херцогството до 1731 г., когато е наследено от малкия син на Краля на Испания, Дон Карлос, по линия на майка си Елизабета Фарнезе, последната наследница на прочутата фамилия. Четири години по-късно Херцогството преминава под скиптъра на Император Карл VI в замяна на Двете Сицилии. Хабсбургското управление не продължава дълго. След сключването на Договора от Екс ла Шапел през 1748 г. Херцогство Парма и Пиаченца отново се завръща при Бурбонската династия. Братът на Дон Карлос - Филип, който става и основател на новата династия Бурбон-Парма. През 1796 г. Херцогството е окупирано от френски войски под командването на Наполеон Бонапарт. С договор от 1801 г. Херцог Фердинанд формално предава властта в ръцете на Наполеон. Територията на владенията му последователно преминава в Чисалпинската република, Италианската република, Френската империя, която ги оформя като Департамента Таро. През 1814 г. хабсбургската съпруга на Наполеон Мария Луиза възстановява Херцогството под името Парма-Пиаченца и Гуастава. След нейната кончина през 1847 г. Херцогството е върнато на Бурбон-Пармската династия, управляваща по онова време съвсем малкото Херцогство Лука. Династията управлява до 1859 г., когато нейните членове са прокудени от победата на Сардинските крале във войните срещу Австрия. Тогава владенията са присъединени към Великото Херцогство Тоскана и Херцогство Модена и заедно с тях стават основата за Обединението на провинциите на Централна Италия през декември 1859 г., а през март следващата година са анексирани от Кралство Сардиния. Въпреки че престава да съществува като отделна държавна единица, Херцогството запазва титлите и привилегиите си и в годините на Италианското Кралство. През 1977 г. титлата се наследява от Дон Карлос-Хюго, карлистки претендент за Испанския трон през седемдесетте години на ХХ век. В Българската история Херцогство Бурбон-Парма навлиза след венчавката на Княз Фердинанд с Принцеса Мария Луиза. Новата българска Княгиня е дъщеря на Роберто I Карло Луиджи Мария Бурбонски, Херцог на Парма и Пиаченца, роден на 9 юли 1848 г. във Флоренция. По волята на историческите обстоятелства Херцог Роберт е последният управляващ владетел на Херцогство Парма. Син на Шарл II и Луиза Мария Тереза Френска, дъщеря на Дук дьо Бери, правнучка на френския Крал Шарл Х. Едва единадесетгодишен, Роберт е принуден да напусне Отечеството си поради италианската окупация. Семейството му се настанява в семейния замък Шварцау на Щайнфелд край Виена. Освен този дом запазват и прелестната Вила Пианоре, където през 1893 г. се извършва венчавката на българската Княжеска двойка и замъка Шамбор във Франция. През 1869 г. Херцог Роберт се жени за Принцеса Мария-Пия Бурбон-Двете Сицилии, дъщеря на Крал Фердинанд II. От този брак Дон Роберт има дванадесет деца. След нейната кончина през 1884 г. той се жени повторно. Този път за Принцеса Мария Антония Португалска, дъщеря на Крал Мануел I, която му ражда още дванадесет деца. От двата си брака Роберт има двадесет и четири наследници с голяма възрастова разлика помежду им. Между вторите дванадесет е и Австро-унгарската Императрица Зита, съпруга на Блажения Кайзер Карл, причислен към лика на блажените от Папа Йоан Павел II. Херцог Роберт е наричан "най-католическият от херцозите" заради голямата си ревност и дълбока вяра. Умира на 16 ноември 1907 г. |
