В аналите на Савойската династия са записани четирийсет и трима владетеля. В продължение на първите четири века от историята си те се титулуват Графове на Савоя. През 1416 г. са признати за Херцози, като запазват този титул до 1718 г., когато са провъзгласени за Сардински крале. От 1861 г. до смъртта на Умберто ІІ носят тази на Крале на Италия. За основател на Династията се смята Умберто Бианкамано (Белоръки). Писмените извори го описват като могъщ, богат и справедлив владетел. Умира през 1054 г. Тленните му останки са положени в катедралата на Сен Жан де Мориен във Франция. Сред най-значимите му наследници е Амедео VІ, наречен "Зеленият граф". След кратък военен поход завладява Гренобъл и Сион, където влиза облечен в зелено, което дава и прозвището му. Той полага основите на най-високия орден на Савойската династия - Огърлицата на Св. Благовещение. Неговият син е последният носител на графската титла. Амедео VІІ е наречен "Червеният граф". Славата му на изтънчен дипломат идва, след като по мирен път присъединява редица градове в Прованс, с което си осигурява излаз на Средиземно море. По-късно на Савойския престол се възкачват редица просветени владетели, които издигат славата и достойнството на династията. Доказват се като истински пълководци, меценати на изкуството, благочестиви управници и мъдри дипломати. Сред Савойските предци на Симеон ІІ има светци и блажени, просияли в небесния сонм на Църквата. Основен стремеж за всички е обединението на всички италински държави под савойски скиптър. Основателят на съвременна Италия - Виктор Емануил ІІ, наречен "Padre della Patria", е роден на 14 март 1820 г. Женен за Мария Аделаида Хабсбург-Лотринген. Обгражда се със способни съветници като Камило Кавур и Джузепе Гарибалди. Взема участие в Кримската война, с което доказва, че Пиемонт не е сам едно географско понятие. Поставя началото на реформи, целящи индустриализацията на страната и унищожаване на последните останки от феодализма. Започва строителство на железопътни линии и пътища. След като разбива войските на неприятелите си, е провъзгласен за Крал на Италия. На 20 септември 1870 г. войските му влизат в Рим, който е обявен за столица на обединена Италия. Умира на 9 януари 1878 г. Погребан е в Пантеона на Рим, който се превръща в мавзолей на италианските Крале. Наследява го синът му Умберто І, наречен "Добрият". Съгласно дворцовите традиции следва да се титулува Умберто ІV, но той приема Умберто І, за да увековечи делото на италианското обединение. Води редица войни в Северна Африка, за да разшири влиянието на Италия и добива на нови ресурси и територии. Става обект на няколко атентата, последният от които е трагичен. Убит е от анархист през 1900 г. Третият крал на обединена Италия Виктор Емануил ІІІ е роден на 11 ноември 1869 г. Баща му го удостоява с титлата Принц на Неапол, за да се подчертаят неразривните връзки между Савойската династия и Южна Италия. Дребен на ръст и срамежлив, той притежава остър ум и изключителна памет. От най-ранна възраст впечатлява околните със способността да прави точни преценки за събития и хора. Кралица Виктория казва, че е най-интелигентният и образован принц на Европа. През 1887 г. става член на Италианското нумизматично дружество. Колекцията му е сред най-богатите в Европа. През 1896 г. Виктор Емануил се венчава Елена, дъщеря на черногорския княз Никола Петрович-Ньегош. Черногорската кралска династия е основана от митрополит Данило Ньегош след битката при Косово поле през 1389 г. Поради факта, че Князът е монах, династическият закон повелява престолонаследието да става по линия на най-близкия мъжки роднина. Тази традиция се запазва до средата на ХІХ век, когато епископът-княз Данило ІІ решава да изравни страната си с европейските монархии. Наследен е от шестнадесетгодишния си племенник Никола, бащата на кралица Елена. От този брак се раждат пет деца. Първородната Йоланда е родена през 1901 г., Мафалда - през 1902 г., престолонаследникът Умберто - през 1904 г., Джованна (бъдещата Българска Царица) - на 13 ноември 1907 г. и Мария през 1914 г. Последният крал на Италия Умберто ІІ, наречен "Благородникът", е роден през 1904 г. Завършва Кралското военно училище в Монца и същевременно посещава лекциите по право в Университета в Падуа. През януари 1930 г. се жени за дъщерята на белгийския крал Албер І - Мария Жозе. В годините на фашисткия режим Принц Умберто е поставен в изолация. Мусолини го титулува Принц на Пиемонт и никога Престолонаследник - показателно за плановете му за бъдещето на Монархията. В началото на юни 1944 г. става наместник на Кралството, а две години по-късно е провъзгласен за Крал на Италия. Положението в страната става все по-напрегнато, а антимонархическата пропаганда все по-интензивна. В тази несигурна и объркана обстановка е взето решение за провеждане на референдум за формата на държавно управление. На 12 юни 1946 г. Министерският съвет обявява Монархията за свалена. Умберто ІІ напуска Италия завинаги. Установява се в португалското градче Кашкаиш, недалеч от Лисабон. Купува неголяма къща на самия бряг на Атлантическия океан, която кръщава "Вила Италия". Умира на 18 март 1983 г. в Женева след тежко и продължително боледуване. Погребан е в Бенедиктинския манастир в Откомб, Франция, където почиват множество негови предци от Савойската династия. |
