НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН ІІ, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

            Българи,

            Днес, 28 август 193 г., Негово Царско Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на Престола на  Българските Царе под името Симеон ІІ, Цар на Българите.

            Поради малолетието на Негово Величество Цар Симеон ІІ и на основание чл. 151 от Конституцията, Министерският съвет поема управлението на Царството до отреждането на предвиденото в Конституцията Регентство.

            В този съдбоносен за страната ни момент, призоваваме всички българи да се сплотят още по-здраво около Престола на Негово Величество Цар Симеон ІІ, за да могат с вяра в светлите бъднини на нашия народ и с упование в Бога да продължат светлото дело на България.

            Да живее Негово Величество Цар Симеон ІІ !
            Да живее България!
            Да живее българският народ!
                                                                       София, 28 август 1943 г.

                    МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: проф. д-р Богдан Филов
Министър на вътрешните работи и на народното здраве: П. Габровски
Министър на народното просвещение: Проф. д-р Б. Йоцов
Министър на финансите: Д. Божилов
Министър на правосъдието: д-р К. Партов
Министър на войната, генерал-лейтенант: Н. Михов
Министър на търговията, пром. и труда: Н. Захариев
Министър на земеделието и държавните имоти: инж. Хр. Петров
Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: инж. Д. Василев
Министър на железн., пощите и телеграфите: инж. В. Радославов

______________________________

На 28 август 1943 г. умира Царят-обединител Борис ІІІ.

На 5 септември 1943 г. ХХV Народно събрание провъзгласява Симеон ІІ за Цар на българите. Съставен е Регентски съвет в състав Княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов.

Н.В. Симеон ІІ е записан в първо отделение на основното училище "Неофит Рилски" в София, за да учи по общообразователната програма в страната.

На 5 септември СССР обявява война на Царство България. Два дни по-късно, на 7 септември, България скъсва отношения с Германия и обявява война. На 9 септември 1944 г. е извършен държавен преврат. Същата нощ в пределите на Царството навлиза Червената армия. Арестувани са регентите, министрите, депутатите и десетки обикновени българи. Съставено е правителство на Отечествения фронт, коалиция от партии с антигерманска ориентация, но доминирана от комунистите. В противоречие с Конституцията са назначени нови регенти - проф. Т. Павлов, проф. В. Ганев и Цв. Бобошевски. Цялата страна е подложена на чудовищни репресии. Организиран е така нареченият „Народен съд".

Княгиня Евдокия е задържана в дирекция на Народната милиция и подложена на унижения и тормоз. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са разстреляни Княз Кирил, проф. Филов и ген. Михов, както и десетки министри, депутати и общественици, а телата им захвърлени в яма от паднала бомба.

На 8 септември 1946 г. е проведен "Референдум за премахване на Монархията". Резултатът, както може да се очаква, е 99.2% в полза на Републиката.

На 16 септември съшата година Царица Иоанна, Цар Симеон ІІ, Княгиня Мария Луиза и Княгиня Евдокия напускат "Врана". Изпращат ги регентът проф. Венелин Ганев и главният секретар на Министерството на външните работи Георги Алтънов. И двамата по-сетне са подложени на репресии.