До Александрия Царското семейство е придружено от трима представители на българското правителството - генерал Мархолев и комисарите Стефанов и Загорски. В ранното утро влакът се задържа на гара Свиленград повече от обичайните спирания. Става ясно, че машинистът отказва да изведе Царя от страната. Налага се изчакването на турски локомотив. Пристигането в Цариград е белязано с изключителни почести, с които турските власти обграждат Царското семейство. Качват се на парахода „Аксу". Спират в Измир, Анталия, Искендерум, Ларнака, Бейрут, Хайфа, Порт Саид, където Княгиня Евдокия се прекачва на параход за Европа. На 29 септември параходът навлиза в Александрийския залив. От пристанището се приближава бяла моторна лодка, изпратена от Крал Фарук. На пристана ги очакват Крал Виктор Емануил и Кралица Елена. Първоначално Царското семейство се настанява в хотел "Медитеране". Скоро наемат къща на ул. "Салт" №6 в квартала "Ружди паша", собственост на неаполитанското семейство Лимонджели. С тях са и придружилите ги от България верни служители. Симеон ІІ е записан в колежа „Виктория" - елитен еквивалент на английския "Итън" за Северна Африка и Близкия Изток, а Мария Луиза - в католическото училище "Светото сърце" под грижите на ирландски монахини. Съученици на Симеон са повечето от бъдещите управници на Близкия Изток - бъдещият крал на Йордания Хюсейн, Файсал - на Ирак, повечето от принцовете Ас Сауд, албанският престолонаследник Лека, синовете на Принц Тусун - Хюсеин и Хасан. На 28 декември 1947 г. умира Крал Виктор Емануил. Погребан е в църквата "Света Екатерина". Това, както и влошаването на здравословното състояние на баба им Кралица Елена, е причина тя да се установи в Монпелие, Южна Франция, където и умира през 1952 г. В края на лятото на 1948 г. Царското семейство се завръща за пръв път в Европа. Царица Иоанна посещава свекъра си - Цар Фердинанд. Това се оказва последната им среща. Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза остават в Швейцария поради опасения от близостта на Кобург със съветската окупационна зона. Към 1950 г. Царицата решава да се установи в Европа. Пише писмо до италианското правителство да й разреши да живее във Флоренция. Дълго време отговор няма, а когато го получава е отрицателен. Научил желанието й, испанският посланик в Кайро предлага от името на своето правителство да се засели в Испания. Тя с радост приема. Винаги е харесвала южния климат, а близостта до брат й Умберто, който живее в Кашкаиш, Португалия, е другото основание. На 20 юли 1951 г. Царското семейство пристига в Барселона. С влак се отправят за Мадрид. Настаняват се в хотел "Филип ІІ" в Ескориал. Въпреки липсата на достатъчно средства, Царицата решава да потърси постоянен дом. Гръмките обещания на българското правителство за финансови компенсации така и не са изпълнени, въпреки неколкократните писмени настоявания от нейна страна. Помощта идва от страна на майка й - Кралица Елена. Купуват къщата на "Авенида дел Вайе" в покрайнините на столицата. Цар Симеон ІІ постъпва във Френския лицей. Годините, прекарани там, му донасят добри приятелства. По-късно същият колеж завършват и петте му деца. Мария Луиза има желание да се занимава с изкуство, но постъпва в училище за медицински сестри и започва работа към испанския Червен кръст. На 16 юни 1955 г. Цар Симеон ІІ навършва осемнадесет години. По този повод в градината на дома им е организирано тържество. Крал Умберто го удостоява с Голямата огърлица на Ордена на Светото Благовещение. Присъстват трима министри, представляващи испанското правителство и около двеста българи от всички краища на свободния свят. Отслужен е молебен, след който Царят на българите отправя първия си манифест към народа. През 1956 г. Цар Симеон II завършва лицея и следва да получи военна подготовка. По съвет на бившия пълномощен министър на САЩ Джордж Ърл, губернатор на щата Пенсилвания, Царят е записан във Военната академия "Вали Фордж". Междувременно посещава лекционните курсове по право и политически науки в Университета „Комплутенсе". През есента постъпва във Военната академия под името кадет Рилски. Освен военната подготовка, в Академията се включва и интензивна общообразователна програма. Изучават се конституционно и гражданско право, социология, психология, световна история и религия. Първоначално никой от съвипускниците не подозира кой е кадет Рилски с регистрацианен номер 6883. Единственият осведомен за истинската му самоличност е началникът - ген. Милтън Бейкър. Истината излиза едва в края на курса през юни 1959 г., когато кадет Рилски се дипломира с чин младши лейтенант. Още през януари 1958 г. Цар Симеон ІІ дава разрешение за учредяването на Временно българско представителство, координиращо инициативите и дейността на многобройните и нерядко противопоставящи се емигрантски организации. За да се акцентира на преходния характер, се именува Временно, чиято цел не е да функционира като правителство в изгнание. На 21 януари 1962 г. в Православната църква "Света Варвара" във Вевей, Швейцария, Симеон ІІ се венчава за доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На 2 декември същата година се ражда престолонаследникът Кардам, Княз Търновски. Царица Иоанна подарява къщата в Мадрид на младото семейство. За свой дом избира Ещорил в Португалия, недалеч от брат си Умберто II, който се е установил в градчето Кашкаиш. В новогодишното си послание за 1962 г. Цар Симеон ІІ обявява създаването на Съвета на Стоте, който представлява неформален съвещателен орган, в който са поканени по равно българи и чужденци. Големият брой членове позволява на Царя да получава съвети и мнения, благодарение на които във всеки момент да бъде информиран и подготвен. През деветдесетте години на ХХ век, когато вече вижда, че условията са променени, Симеон II го разпуска. На 11 юли 1964 г. Царица Маргарита ражда втория им син, на когото дават името Кирил и титлата Княз Преславски. През втората половина на годината Царската двойка гостува на държавните глави на Ливан, Сирия, Йордания и Кувейт, след което Царят и Царицата пристигат на официално посещение в Йерусалим и Светата Земя. Посрещнати са от губернатора на града. С камбанен звън са приети от Патриарх Венедикт І. В катедралата „Възкресение" при Гроба Господен е отслужена панихида за покойния Цар Борис ІІІ. Следват посещения във Витлеем, Назарет и река Йордан. Цар Симеон ІІ и Царица Маргарита предприемат редица държавни посещения - в Гърция, Етиопия и САЩ. В американската столица Царят посещава Държавния департамент, Сената и Конгреса. Поканен е да гостува в централата на "Гласът на Америка", където се среща с членовете на българската секция. През следващата 1965 г. се навършват десет години от пълнолетието му. В Мадрид пристигат триста сънародници, както и представители на европейската аристокрация. Тогава левкийският епископ Партений кръщава Кардам и Кирил по реда на Българската православна църква. На 5 ноември същата година се ражда Кубрат, Княз Панагюрски. В края на април 1966 г. Симеон ІІ посещава Ангола като официален гост на министър-председателя на Португалската република. Поради факта, че Антонио де Оливиера Салазар не пътува в чужбина, той желае да получи мнението на Царя засъстоянието на колонията. На 5 декември 1967 г. се ражда Константин Асен, Княз Видински. На 19 януари 1972 г. се ражда Калина, Княгиня Българска. Освен с официалните си задължения и дейността си в полза на българските емигранти, Цар Симеон ІІ работи усилено, за да издържа своето семейство. След принудителното напускане на България семейството преживява значителни финансови трудности и лишения. Царица Иоанна получава голяма помощ от родителите си. След смъртта на Кралица Елена наследството на Савоите се разделя между нея и трите й сестри. Италианската републиката лишава брат им от неговата 1/5 част, затова сестрите му решават да отделят по 25% от своя дял, които да обединят, за да го компенсират. В средата на ХІХ век Карло Алберто Сардински прави вложения в няколко британски банки и дружества. По време на Втората световна война Великобритания ги конфискува като вражески и ги превръща във военни бонове. Години след края на войната ги възстановява заедно с лихвите. Царицата поверява управлението на наследството на младия Симеон, за когото това е най-добрата подготовка за света на бизнеса. Той става съветник и оглавява няколко големи предприятия - испанския клон на "Thomson Grand Publique", "Leche Pascual", както и мадридския хотел "Eurobilding". През седемдесетте години мароканският Крал Хасан ІІ го назначава за съветник в две търговски дружества - "Compagne Sucriere du Maroc" и "Omnium Nord Africain" - корпорация, занимаваща се със захарно производство, супермаркети, мини, банково и застрахователно дело. След политическите промени през 1989 г. Царят започва все по-интензивно да контактува с Отечеството. |
