На 25 ноември 1995 г. е публикувано писмо от 101 интелектуалци, с което те отправят покана към Царя да се завърне в България. На 25 май следващата година Царят и Царицата кацат на Софийското летище. В момента, когато стъпват на родна земя, камбаните на храм-паметника "Св. Ал. Невски" възвестяват завръщането. На стълбата го посреща кметът на София. Сградата се оказва тясна за многобройните посрещачи. Когато Царската двойка излиза, десетки хиляди започват да скандират. По лицата на мнозина се стичат сълзи. Дългоочакваният момент вече е настъпил. От летището до центъра колата на Царя пътува сред море от народ. Един очевидец пише: "Изведнъж при един завой след надлеза, от който се вижда целият булевард, кортежът се изправи пред едно множество, изпълнило останалото разстояние. Шестте платна на булеварда, страничните улици, дърветата - всичко беше залято от множество хора. Делириумът им беше заразителен. Хората плачеха, други блокираха тролейбусите и автобусите и се качваха по тях, за да поздравят гостите от покривите им. Цветя бяха затрупали колата на Царското семейство. Толкова трудно се придвижваха." Когато най-сетне достигат столичното кметство, градусът на народното вълнение достига своя връх. Царят и Царицата излизат на балкона, за да поздравят скандиращото множество. Симеон ІІ разперва ръце сякаш иска да прегърне целия си народ. Камбанният звън, възгласите и любовта на хората заличават половинвековното му изгнание. По-късно споделя: "Спомням си, че за последен път чух камбаните да бият траурно за смъртта на баща ми!" Най-вълнуващият момент е поклонението в Рилския манастир. На 28 май Цар Симеон и Царица Маргарита посещават Синодалната палата, където са посрещнати от Патриарх Максим и всички митрополити. На 16 юни - последният ден от посещението му в Родината, Цар Симеон ІІ се черкува в храма "Св. Ал. Невски". Служат българският патриарх Максим и сръбският Павле, по това време на официална визита в София. През август 1996 г. Върховният съд взема решение за реабилитация на осъдените от Народния съд. Списъкът започва с името на Княз-Регента Кирил Преславски и продължава с десетки премиери, министри, депутати, общественици, военни. На 16 април 1997 г. Симеон ІІ пристигна отново в Отечеството - в старопрестолния град Велико Търново. В сградата на Учредителното събрание произнася слово, посветено на годишнината от приемането на Търновската конституция. На следващия ден има среща с Президента на Републиката. Пред събраните журналисти Президентът Петър Стоянов изразява убеденост в незаконността на референдума от 8 септември 1946 г. и заявява, че е проведен в условията на чужда военна окупация и против разпоредбите на Основния закон. В началото на следващата година главният прокурор отправя питане до Конституционния съд относно законността на експроприирането на личните имоти на Царското семейство. На 4 юни 1998 г. Конституционният съд единодушно приема решение, обявяващо за противоконституционна конфискацията на имотите на българските Царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. През есента на 1946 г. е изработен опис на недвижимото имущество на Царската династия. Този списък се съхранява в Държавния архив. В него като безспорни лични имоти са записани дворецът "Врана", дворецът "Царска Бистрица" на Чамкория с хижа на Соколец, къщата в село Баня, Карловско, сградата на интендантството при Софийския дворец, празно място при град Созопол "Талян Христос" и остров "Свети Тома" при р. Ропотамо, както и лични имоти на Царицата и на княгиня Евдокия, съответно празно място в град Самоков, до казармите и къща в Слатинската община. Следват смесени имоти, т. е. земята е общинска или държавна, а сградният фонд частен. През декември 1947 г. са приети два закона за национализация. Първият е за така наречената "масова" национализация, а вторият обявява „за собственост на НРБ всички движими и недвижими имоти, находящи се на българска територия и принадлежащи на бившите Царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени." През 1998 г. е реституирана собствеността на всички граждани, отнета по закона за национализацията. С единодушното решение на Конституционния съд се възстановява справедливостта по отношение на Царското семейство. За някои от безспорните си имоти Цар Симеон ІІ дори не предявява претенциии. Царят и Царицата прекарват заедно с Княгиня Калина коледните празници на 1998 г. в уютната атмосфера на двореца "Царска Бистрица". Н.В. Симеон ІІ изпраща десетки поздравления на свои роднини и близки, за да покаже, че "България е правова, уважаваща историческата истина държава." През октомври 1999 г. Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза обявяват, че даряват 920 декара от парка на "Врана" на Столичната община. За семейството запазват малка част около двореца. Дарение от подобен мащаб в България не е правено. Единственото изискване е да се именува "Фердинандов парк" и всички българи да имат свободен достъп. Само тринадесет дни след като заминава от София Царят стъпва отново на българска земя - във Видин. По поканата на Вселенския патриарх Вартоломей той участва в Международния плаващ симпозиум "Река на Живота" под надслов "Религия, наука, околна среда". Царят председателства едно от пленарните заседания, посветено на „Войната и околната среда". На 26 февруари 2000 г. в дома си в Ещорил почива Царицата майка Иоанна. Това е тежък удар за Н.В. Симеон ІІ. Влиянието, което тя им над децата си, е огромно. Тя ги възпитава с любов и нежност, но и със строгост. Благодарение на нея от дете Цар Симеон ІІ осъзнава отговорността и дълга към Народ и Родина. Ревностна католичка, тя им внушава на децата си преданост към Православната църква. Нейната дълбока вяра, решимост и сила й позволяват да преодолее всички трудности, които провидението й поднася. Тленните останки на Царица Иоанна са положени в Асизи, в сърцето на зелената Умбрия - там, където се венчава и изживява едни от най-щастливите мигове на своята младост под покрова на светец Франциск. През юбилейната 2000 г. в България последователно пристигат всичките деца на Царското семейство. Княгиня Калина вече е била заедно с родителите си, а Княз Кирил е икономически съветник на Президента на Републиката. За годишнината от Априлското въстание панагюрските Князе Кубрат и Карла отиват в своя град, за да присъстват на тържествата. Приети са изключително радушно от кмета на града, общинските съветници и местното гражданство. Князът се среща с лекарската гилдия в София. В родината пристигат и Княз Константин и съпругата си Мария. През август същата година участие на събора на Рожен вземат Княз Кардам Търновски и Княгиня Мириям. На 28 август те присъстват на панихидата в памет на Цар Борис ІІІ в храма "Св. Ал. Невски". Сред обществото все по-често започва да се говори за възможността Цар Симеон ІІ да се кандидатира за президент. Група депутати сезират Конституционния съд относно изискването кандидатът да е живял през последните пет години в България. След дълги дебати излиза абсурдно решение - трябва да е живял поне половината от всяка една от последните пет години в страната. По този начин управляващата десница успява да изолира Царя от участие в президентските избори. Последвалите събития доказват недалновидността на това решение. |
