На 24 юли 2001 г. в присъствието на Българския патриарх Максим Цар Симеон ІІ полага клетва пред Народното събрание. За първи път в европейската история Монарх застава начело на изпълнителната власт. В словото си казва: Бих искал да насоча вашето внимание най-напред към интеграцията ни в Европейския съюз. За да се осъществи тази национално жизнена цел, е необходимо да се изпълнят определените политически и икономически критерии. На първо място, държавата трябва да осигури хармонизацията на българското с европейското право и да изгради ефективно функционираща правна система. Необходимо е да се предприемат още по-решителни мерки за борба срещу корупцията. За тази цел е нужна стратегия, която да осигури повишаване на ефективността на законодателството в областта на финансовия контрол и прозрачността в обществения живот. В икономически план трябва да се създаде макроикономическа и финансова стабилност в условията на действаща пазарна икономика чрез повишаване стандарта на живота и намаляване на безработицата. Доброто функциониране на съдебната система ще осигури благоприятен климат за развитие на предприятията. Те ще могат да просперират само в условия на стабилност и прозрачност с ясни правила за своята работа. Премахването на бюрократичните пречки ще допринесе за създаването на нови предприятия с местни и чужди капитали. Не на последно място решително трябва да бъдат увеличени инвестициите в областта на опазване на околната среда, за да бъдат достигнати стандартите на Европейския съюз. Обръщам се към вас и към всички сънародници извън тази зала - по време на предизборната кампания ви бях казал "Вярвайте ми". Днес добавям: ''Вярвайте в себе си!" Първото официално посещение на Цар Симеон ІІ е в европейските институции в Страсбург и Брюксел. Провежда десетки срещи с видни европейски политици. В края на април 2002 г. Н.В. Симеон ІІ посещава американската столица. Джордж Буш потвърждава визията си за голямото разширяване на НАТО от Балтийско до Черно море. Той оценява положително хода на реформите у нас и подчертава необходимостта от тяхното продължаване в същото темпо. Държавният глава на САЩ проявява интерес към демографската ситуация в страната в контекста на традиционната религиозна и етническа толерантност в България. Той оценява високо ролята на българския народ за спасяването на евреите по време на Втората световна война. На 9 април 2002 г. целият аристократичен елит на Европа се събира в Лондон за погребението на Кралица Елизабет, Кралицата майка. Да отдадат последна почит в Уестминстърското абатство са дошли всички монарси. Като глава на Българската Царска династия е поканен Цар Симеон ІІ. Той обаче решава да присъства в качеството си на министър-председател на България, за да не даде повод за двусмислени коментари. На 23
май 2002 г. на историческо посещение в България пристига главата на Римокатолическата църква Папа Йоан Павел ІІ. Освен че това е първата по рода си апостолическа визита на римски папа, тя има и особено символично значение за разсейване на обвиненията за участие на България в покушението срещу него. На 25 май Царят и Папата имат лична среща в Иконната зала на Рилския манастир. Цар Симеон ІІ определя като историческо и най-важно посланието на Светия отец, с което той оневинява България за атентата. Самият той от 20 години полага изключителни усилия това да бъде обявено категорично. Папа Йоан Павел ІІ проявява особен интерес към разказа за живота на покойния Цар Борис ІІІ, както и за историята на Рилския манастир и неговия Светец. По-късно към тях се присъединяват и някои от членовете на Царското семейство. В манастирската църква "Рождество Богородично" Папата и кардиналите отправят молитва на гроба на Царя-Обединител. Н.В.Симеон II споделя, че тази молитва го трогва до дъното на душата му. В интервю за германския "Тагеспост" той заявява: На 3 юни 2002 г. Цар Симеон ІІ прави официално посещение в Москва. "Сега е времето за по-конструктивни отношения между България и Русия", заявява той в началото на срещата си с Президента Владимир Путин и подчертава, че усилията на двете страни в последно време са по-плодотворни. От своя страна Президентът изразява надежда, че посещението ще се превърне в повратен момент в двустранните отношения и добавя, че се забелязват положителни тенденции след идването на власт на Царя. Българската страна получава уверения, че Русия е готова за развитие на отношенията по всички области въз основа на прагматичното разбиране и на взаимния интерес. За първи път от няколко години български министър-председател влиза в Кремъл. На следващия ден Цар Симеон ІІ посещава Троице-Сергиевата лавра и Даниловския манастир - официална резиденция на Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий ІІ, който изразява тревога от разкола в Българската православна църква, но и надежда, че Царят ще допринесе да бъде премахнат този проблем. "Фактът, че главата на Българското Царско семейство се връща в политическия живот и е всенародно избран за министър-председател, е свидетелство за големи промени в съзнанието на хората", отбелязва Алексий ІІ. Той изразява уважението си към Царя за факта, че като дете е бил принуден да напусне Родината и народа си, но никога не ги е забравил. Н.В. Симеон ІІ благодари за загрижеността на Светейшия патриарх към Българската църква. Споделя, че опит за разкол е направен още през 1965 г., но той лично през целия си живот се е стремил да го преодолее, като заключва: „За съжаление, днешният разкол е използван с политически цели. Това е недопустимо!". На следващия ден Симеон ІІ полага венец пред паметника на Незнайния войн при Кремъл, след което се разхожда по Червения площад. Минавайки покрай мавзолея на Ленин, той пита домакините си възможно ли е да го посети. Това особено ги впечатлява и те с готовност го въвеждат вътре. Нещо, което едва ли някой преди двадесет години би се осмелил да си помисли. На 3 октомври 2002 г. Цар Симеон ІІ заминава на четиридневно официално посещение в Турция. Веднага след пристигането си в Анкара премиерът посещава Мавзолея на Кемал Ататюрк, където поднася венец. В почетната книга той написва: "С пожелание фразата на великия Ататюрк "Мир в страната, мир в света" да се превърне в девиз на всеки държавник!". Турският премиер заявява след официалната среща: "Отдаваме голямо значение и правим всичко възможно за успеха на българската кандидатурата за НАТО". Според него е настъпила нова ера в отношенията. В традиционно искрените и добри двустранни отношения той посочва като положителен факт включването на представители на турското етническо малцинство в активния политически живот. Според него това дава нов тласък в сътрудничеството между двете страни. Бюлент Еджевит подчертава наличието на напредък в търговско-икономическите отношения, както и на добро сътрудничество в областта на образованието. От своя страна българският премиер споделя, ''че приятелството и сътрудничеството играят стабилизираща роля в нашия край на света". Вселенският патриарх Вартоломей І посреща Цар Симеон ІІ в патриаршеския дом с думите: "Приветстваме нашия многоуважаем гост Негово Величество Царя на многообичната ни България, свързана с нас още от най-ранната си история, когато православното християнство спомога за обединяването на народа, укрепването на държавата и развитието на културата". След това изтъква ролята на Монарха за възраждането не само на демокрацията и свободата, но и на ценностите на православната традиция: "Нямаме достатъчно думи, за да изразим почитта си към праведния Цар Симеон, който, осенен от Светия дух, прозря спасението на своята страна, Цар, който се смири, за да служи на народа си!". В края на срещата Патриархът подарява на българския премиер писалка и му пожелава да подпише с нея споразумението за присъединяване към НАТО, а по-късно и към Европейския съюз. На 25 октомври 2002 г. в "Царска Бистрица" на Боровец се събират роднини, близки, приятели на Царско семейство - Княгиня Калина се венчава за испанския морски изследовател Антонио Хосе Китин Муньос и Валкарсел. Софийско-пловдивският римокатолически епископ Г. Йовчев извършва венчалния обред. След това в Православната църква "Преображение Господне" игуменът на Рилския манастир Драговитийският епископ Йоан благославя новобрачните. Сватбата попада в центъра на най-коментираните европейски светски прояви и става повод за България да се говори с чувство на уважение и гордост. На официалния обяд в присъствието на Президента на Републиката и съпругата му, както и на множество българи и чужденци, видимо развълнуван Цар Симеон ІІ произнася на български и испански следните думи: "Преди години имах три мечти. Първата да се завърна в Родината - получи се, втората - да омъжа дъщеря си тук и това стана, и третата - да видя България като една изрядна, модерна и просперираща страна. Дай Боже и това да стане!", изпратени с възгласи: "Viva Bugaria! Vivan los novios!" - "Да живее България! Да живеят младоженците!". На 3 март 2003 г. се отбелязва 125-годишнина от Освобождението от Османско робство. На официално посещение в страната пристига Президентът на Руската федерация Владимир Путин. В същото време по лична покана на Царя идва и Княз Дмитрий Романов със съпругата си Дорит. В навечерието на празника Княжеското семейство присъства на литургия в храма "Св. Александър Невски". Цар Симеон ІІ и Княз Дмитрий са втори братовчеди по линия на бабите си кралица Елена и великата княгиня Милица. Двамата са прекарали част от младежките си години в Египет. Великият княз е задълбочен изследовател в областта на фалеристиката и е автор на първото изследване върху ордените и медалите на Третото българско царство. Наследникът на Царя-Освободител и Президентът на Русия се срещат при поклонението в криптата на храма "Рождество Христово" на Шипка. Княз Дмитрий и Княгиня Дорит посещават светини от Руско-турската освободителна война и Рилския манастир. В началото на юни в София пристигат Крал Хуан Карлос и Кралица София. "Много съм развълнуван, че Бог даде след 50-годишно приятелство да посрещна Техни Величества в Родината си и в дома си", с тези думи Симеон ІІ ги приветства при пристигането им във "Врана". Испанският крал споделя: "Никога няма да забравя деня, в който Симеон дойде в Испания. Оттогава сме много добри приятели!". На 29 март 2004 г. на тържествена церемония във Вашингтон Н.В. Симеон ІІ връчва ратификационните документи за присъединяване на България към НАТО, заедно с министър-председателите на Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения. В края на септември 2004 г. Царят заминава на официално посещение в Испания. В Кралския дворец Дон Хуан Карлос дава галавечеря, на която присъстват всички членове на Испанското Кралско семейство и на Българското Царско семейство, както и министър-председателят Хосе Луис Родригес Сапатеро със съпругата си. Тогава Кралят връчва Голямата огърлица на Ордена на Златното руно на Цар Симеон ІІ. На другия ден той е провъзгласен за почетен гражданин на Мадрид. В средата на декември Н.В. Симеон ІІ заминава на официално посещение в Япония. Това е първата визита на български премиер в Япония от 70-те години насам. Царят и Царицата са поканени в Императорския дворец от Император Акихито и Императрица Мичико. За пръв път министър-председател е поканен на чай след аудиенцията в императорския дом, което се оценява като жест на изключителна чест. Към церемонията се присъединяват Княгиня Калина, почетен председател на Организационния комитет на Дружеството на българската роза в Япония, и съпругът й Китин Муньос, посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Освен с председателите на Горната и Долна камара на Японския парламент, Н.В. Симеон ІІ се среща и с председателите на борда на директорите на корпорациите "Тошиба" и "Сони" и вицепрезидента на корпорация "Хитачи". По време на срещите Царят запознава представителите на японския бизнес с възможностите за инвестиции в България. В края на 2004 г. благодарение на усилията на правителството България се радва на все по-благоприятни условия за икономическо развитие. По данни на Агенцията за инвестиции преките чуждестранни инвестиции са около 2 милиарда евро. Привлечените от правителството на Н.В. Симеон ІІ инвестиции през последните три години са в размер на 4 463 500 000 долара. Това е с близо милиард и половина долара повече от всички чужди вложения, направени у нас в периода 1997 - 2001 г. България привлича приблизително 30% от инвестициите в Югоизточна Европа. Напредък отбелязват и инвестициите на българските фирми, които създават нови производства или разширяват вече съществуващите. По данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт е 27 688 100 000 лева. На 15 март същата година Цар Симеон ІІ пристига в столицата на Кралство Мароко - Рабат. На летището е посрещнат с военни и държавни почести от Принц Мулай Рашид, брат на Крал Мохамед VІ. Тази визита е изцяло в духа на водената от Царя последователна политика за активизиране на сътрудничеството с арабските страни на основата на равнопоставеност. Сред тях Мароко заема важно място както в политически, така и в икономически аспект. Царят провежда среща с премиера Дрис Жету, след което започват официалните разговори между двете делегации. Подписани са шест нови споразумения, които уреждат права на гражданите на двете страни. По този начин застоят в политическите отношения между България и Мароко е преодолян и се поставя основата на ново начало за разгръщането на потенциала на добрите двустранни отношения в сферата на икономиката, културата, здравеопазването, спорта, земеделието и контактите между хората. Цар Симеон II полага венец в мавзолея на Мохамед V. Покланя се пред гроба на своя близък приятел - покойния Хасан ІІ. Следва посещение в Голямата джамия в Казабланка и среща в Кралския дворец. Крал Мохамед VІ продължава добрите връзки между двете Монаршески семейства, чието начало полагат Симеон ІІ и Хасан ІІ. На 25 април 2005 г. в столицата на Великото херцогство Люксембург Цар Симеон ІІ полага подписи под договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Въпреки песимистичните прогнози на политическите противници, правителството на Цар Симеон ІІ изкарва пълния си мандат. На 25 юни 2005 г. са проведени парламентарни избори за 40-ото Народно събрание. Избирателната активност е ниска, а тези от българите, които гласуват, дават своя вот за един многообразен парламент. Вследствие на два неуспешни опита е съставено правителство от първите три политически партии - Българската социалистическа партия, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. С това решение Царят за пореден път доказва, че реализмът е сред най-добрите му качества. Той участва единствено с цел продължаване евроатлантическата политика на страната и осъществяването на необходимите реформи. В противен случай България рискува да бъде изправена пред парламентарна криза и нови предсрочни избори, изходът от които никой не може да предвиди. Това би затруднило осъществяването на крайната цел - приемане на страната в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. В началото на 2006 г. Царят започва изграждането на параклис посветен на свети Йоан Рилски Чудотворец в двореца "Царска Бистрица". На 21 октомври същата година малкият храм е осветен от игумена на Рилския манастир. Щастлив, Царят обявява, че дъщеря му Калина очаква своята първа рожба. На 14 март 2007 г. Калина ражда син, кръстен с името Симеон-Хасан в чест на дядо си и на покойния марокански Крал. Ден след раждането родителите изпращат сребърни кръстчета на всички родени в същия ден бебета. Раждането на малкия Симеон-Хасан е първото в Царското семейство след седемдесет години на родна земя. От 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз. По този повод Царят заявява: "Европейското членство на страната ни може би изпълнява последното голямо обществено съгласие, с което преходът у нас завършва. Оттук нататък ни трябват нови проекти, приоритети и предложения, съобразени с членството ни. Европейската интеграция на България ще доведе до нови промени. Всички държави-членки на ЕС се намират в едно състояние на постепенна модернизация, защото самият Съюз все още дооформя своята същност и облик. Ние, българите, вече участваме във формирането на общото европейско бъдеще, като граждани на Европа! Свидетели сме на известна умора сред българските граждани в следствие на предходните години на интензивни усилия, а често и на лишения. Именно заради неимоверния труд, който положихме, не бива да позволим апатията и скептицизмът да определят важните решения за бъдещето ни". |
