Очарован от крайбрежието край Варна, Княз Александър Батенберг приема подарения му манастир "Св. Димитър" на нос Сочанлък с прилежаща земя, която той допълва с околна, закупена от него, за да построи лятна резиденция. На 16 август 1882 г. е положен основният камък и по проект на австрийския архитект Виктор Румпелмайер започва изграждането на двореца. По него работят и архитектите Х. Майерберг, Н. Лазаров и Леерс. В архитектурата на двореца "Сандрово" те съчетават общото бароково въздействие на композицията и силуета с неоренесансова интерпретация при решението на фасадите. Отчита се и общо обогатяване от романтичното влияние на френската архитектура. Дворецът се свързва с околното пространство чрез характерна барокова осова градинска композиция. През 1884 г. поканеният от Княза Едуард Петцолд изготвя проект за оформянето на парка, който в продължение на две години се осъществява. След детронирането на Княз Александър І проектът спира. През 1886 г. държавата изплаща на бившия Княз "Сандрово" и недовършената резиденция става държавна. Новият Княз Фердинанд І поема доизграждането на летния дворец по съществуващите проекти, а паркът възлага и на френския пейзажист Едуард Андре. На основата на изграденото Андре започва от 1890 г. да развива парковата композиция в "смесен стил" - геометричен и пейзажен. Бароковата ос е по схемата на френските геометрични градини - започва от тераса от южната част на двореца с партер от бароков басейн с водоскоци, статуя на Нептун и с много цветя и чемшири и продължава на юг до морето - нос Сочанлък. Теренната денивелация е решена със стилни стълбища и тераси, фланкирани от боскетови форми от чемшир и цветни лехи. Пейзажната част на парка - английската градина - се разработва източно и западно от френската осова градина по протежение на морския бряг. Тя е характерна с богатата си растителна композиция с пространствени форми, очертани от различни хабитуси, силует и многообразен колорит, често с проспект от морската шир. Много разнообразен е и асортиментът от чуждоземна и наша дървесно-храстова растителност. За различни периоди от развитието на парка допринасят още и К. Байкушев, Г. Шипаров, Цоликофер, Зибенхюнер и др., като много големи са заслугите на Цар Фердинанд с отличните му познания по ботаника. През лятото на 1893 г. резиденцията е преименувана на "Евксиноград". Така е известна и сега, а паркът е най-стойностното произведение на парковото изкуство в България, признато и в Европа. |
