Нейно Царско Височество Мария Луиза Пия Тереза Анна Франциска Антониета Маргарита Йозефина Каролина Франсиска Лучия Аполония, Княгиня Българска, Принцеса Бурбонска и Пармска, е родена на 17 януари 1870 г. в Рим. Първородна дъщеря на Херцог Роберт и Мария Пия, дъщеря на Фердинанд II, Крал на Двете Сицилии. Кръщелница на Папа Пий IX.
Избран за български Княз против волята на всесилна Русия и непризнат от Високата порта и Великите сили, Княз Фердинанд осъзнава, че положението му ще продължава да бъде несигурно, докато не основе Династия, която да бъде гарант за стабилността на държавата. След като става ясно, че нито един от управляващите дворове няма да позволи сключването на подобен брак със своя Принцеса, поради страха от Император Александър III, Княгиня Клементина се спира на Бурбон-Пармския херцогски дом. Първородната дъщеря на Херцог Роберт I, Принцеса Мария Луиза не обладава изключителна външна красота, но за това пък има всички нужни качества за достойна българска владетелка. Въпреки това съществува едно трудно изпълнимо условие, което поставя нейното семейство - децата от този брачен съюз да бъдет кръстени и възпитавани като католици. На пръв поглед това изискване проваля плановете, но намесата на решителния български министър-председател Стефан Стамболов намира изход. Прословутият член 38 от Търновската конституция за вероизповеданието на Държавния глава е изменен в смисъл, че не само първоизбраният княз, но и неговият първи наследник "могат да останат в родовата си вяра". Въпреки простестите на висшето православно духовенство и недоволството на русофилите, промяната е направена.
На 20 април 1893 г. във Вила Пианоре край Виареджо архиепископът на Лука венчава Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. По линия на баща си Княгиня Мария Луиза е правнучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за Френския кралски трон. Брачният съюз
помежду им е опит за приключване на дългогодишната вражда между двата рода. За вечавката в Пианоре пристигат българските министри, начело с премиера Стамболов. Те поднасят от името на българския народ в дар една изящна диадема с бурбонски лилии, обсипана със скъпоценни камъни в цветовете на българския национален трибагреник.
Новобрачните отпътуват за България на борда на парахода "Амфитрит". Посещават Неапол, Палермо, остров Малта, а оттам заминават за Коринт и Делфи. В Триест се качват на влака за дунавския бряг, а оттам на княжеската яхта "Александър". Първото стъпване на българска земя става при град Свищов, където новата българска Княгиня е посрещната от ликуващо множество. За ознаменуване на щастливото събитие Князът удостоява съпругата си с титлата Графиня Свищовска.
Княгиня Мария Луиза се заема с усърдие в изучаването на новата си Родина и нейния народ. Дълбоко религиозна, с меланхоличен поглед и удивителна скромност, тя се превръща в любимка на българите.
На 18/30 януари 1894 г. Княгиня Мария Луиза ражда своята първа рожба - Престолонаследника Борис, Княз Търновски.
На 2 февруари 1896 г. Престолонаследникът е миропомазан по реда на Българската православна църква - условие за признанието на Княз Фердинанд за законен български владетел от страна на Русия. Това е тежък удар за Княгиня Мария Луиза, която смята, че това е равнозначно на духовното убийство на първородния й син.
Ражда още три деца - Княз Кирил Преславски - на 17 ноември 1895 г., Княгиня Евдокия - на 17 януари 1898 г., Княгиня Надежда - на 30 януари 1899 г.
Ден след раждането на последната си рожба Княгиня Мария Луиза умира, едва навършила двадесет и девет години. Макар живяла само шест години в България първата българска Княгиня оставя светъл спомен в сърцата на своите поданици. Тленните й останки са положени в южния кораб на Римокатолическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив. | |
