Нейно Величество Елеонора, Царица Българска, Херцогиня Саксонска и Княгиня Ройс-Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау. Дъщеря на Принц Хайнрих IV Ройс и на Принцеса Луиза цу Грайс.От ранна възраст се отдава на благотворителност и милосърдие. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Още тогава се доказва като жертвоготовна и състрадателна.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Княз Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на Княз Фердинанд личността на германската Княгиня Елеонора от старинния род на Ройското херцогство. Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
В началото на следващата 1908 г. Княз Фердинанд Български вече е сгоден за Принцеса Елеонора. Католическата венчавка е извършена на 28 февруари същата година в църквата "Свети Августин" в Кобург, а протестантската церемония - на 1 март в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Ройското херцогство. Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, над когото тегне непълно отлъчване, наложено от Светия престол, а Княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че Княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!". След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на Княгинята.
Пристигането на новата българска Княгиня е прието с ентусиазъм и радост от страна на българския народ. От самото начало Княгинята се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти.
След обявяването на Независимостта на България Княгиня Елеонора приема титула Царица Българска. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава така нареченото еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война то не затваря врати, а продължава дейността си, щедро подпомагано от Царица Иоанна.
Благодарение на личната намеса на Царица Елеонора старинната Боянската църква с уникалните си фрески на Севастократор Калоян и Севастократорица Десислава, е възстановена през 1912 г. Първоначално се планирало да бъде разрушена, за да се издигне по-голям храм за нуждите на село Бояна. За да спаси уникалната църква, Царицата лично купува празен парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на Войните за Национално обединение на българския народ (1912 - 1918 г.) Царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя дарява бойното знаме на българското Македоно-Одринско опълчение, чийто патронаж поема лично. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.
Царица Елеонора почива на 12 септември 1917 г. в двореца "Евксиноград" след продължително боледуване. Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен и заличен. Възстановен е едва през деведесетте години на ХХ век. | |
