Евдокия Августа Филипина Клементина Мария, Княгиня Българска, Херцогиня Саксонска и Принцеса Сакс-Кобург и Гота, е родена на 17 януари 1898 г. в София. Трето дете на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. Кръстена по римокатолически обряд. От ранна възраст Княгиня Евдокия развива любовта си към изящните изкуства и в частност към рисуването. Даровита художничка, тя оставя богати колекции от акварели, понастоящем собственост на Националната художествена галерия и различни музеи.
След абдикацията на Цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. остава да живее при него в Кобург, Германия. През 1922 г. се завръща в България и става най-верния съветник на Цар Борис III и стопанка на Двореца. Приема патронажа на редица благотворителни институти и социални домове като Дома "Евдокия и Надежда", основан още през 1901 г. Покровител на Всеобщата художествена изложба. Нейни идейни проекти стават основа за новите бойни знамена на Българската войска. В тях тя успява да вплете богатата родова и национална символика, с което те остават неповторим символ на българската бойна слава. Връчени са на войсковите части от Цар Борис ІІІ на 6 май 1937 г.
След венчавката на Цар Борис ІІІ със Савойската Принцеса Джованна, Княгиня Евдокия се оттегля от официалния живот. През 1939 г. си построява дом в местността "Изгрева", известна като квартала на дъновистите. Въпреки че има познанства със средите на това религиозно течение, Княгинята никога не е принадлежала на него. Остава ревностна католичка.
Нейни роднини, съвременици и изследователи я описват, както всички деца на Цар Фердинанд, като всестранно развита личност с богата култура, остър аналитичен ум, отворен за политически, религиозни и социални проблеми. Нерядко Цар Борис споделя с нея свои планове. През годините на Втората световна война Княгинята не крие неприязънта си към национал-социалистическата идеология.
Превратът на 9 септември 1944 г. я заварва в дома й. Два дни по-късно е арестувана от органите на новосформираната Народна милиция. Поставена е в пълна изолация, разпитвана и унижавана с цел да се "докаже" нейна вина като съветник на покойния Цар-Обединител. След неколкомесечен арест е освободена, но поставена под домашен арест. Научава трагичната новина за убийството на брат си Княз-Регента Кирил Преславски от един уличен високоговорител, докато се намира в килията си в Дирекция на милицията на Лъвов мост.
Напуска България заедно със снаха си Царица Иоанна и децата й Симеон II и Мария Луиза. При спирането на парахода "Аксу" в Порт Саид се прекачва на параход за Европа. Установява се в Кобург при Царя отец Фердинанд. След неговата кончина заминава при семейството на сестра си Надежда, Херцогиня Вюртембергска, която почива през 1958 г. Тогава Княгиня Евдокия отива да живее в Католическото старопиталище във Фридрихсхафен на Боденското езеро. Неколкократно посещава снаха си Царица Иоанна в дома й в Ещорил, както и племениците си Н.В. Симеон II в Мадрид и Княгиня Мария Луиза в Канада и в САЩ.
Княгинята живее изключително скромно, в почти монашески условия. Непрестанно тъгува за България. Споделя пред посещаващите я, че дори въздухът на Родината й е различен от този. На прозореца й винаги расте благоуханен български здравец. Дълбоко религиозна, тя никога не се разделя със своя молитвеник, на страниците на който записва свои молитви от времето на арестуването й. Оставя го на племеницата си с текст: "На Мария Луиза, която единствена говори с Бога на български!". Почива на 4 октомври 1985 г. Погребана е в гробницата на Вюртембергските херцози в замъка "Алцхаузен". | |
