|
|---|
14.06.2010
Н.В. Царят присъства на докторска защита, посветена на отношенията на Княз Фердинанд І и Българската екзархия
[В медиите]Негово Величество Царят присъства на публичната защита на главен асистент Ивайло Шалафов пред Специализирания научен съвет по Теология при ВАК с тема на доктората „Княз Фердинанд І и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.".
В аулата на Богословския факултет присъстваха Високопреосвещените митрополити Врачански Калиник, Видински Дометиан, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил и Плевенски Игнатий, епископите Знеполски Йоан, Велички Сионий, Видински викарий, и Траянополски Киприан, Врачански викарий. Сред официалните гости беше и омбудсманът Гиньо Ганев.
Рецензенти на доктората са проф. Иван Димитров и доц. Александър Омарчевски. Обемистият труд допринася за осветляването на отношения между Княза и Българската Екзархия.
„За да постигне така набелязаната цел, авторът си поставя за задача, на базата на нов доказателствен материал, извлечен от неизследвани досега архиви и частни колекции, да представи и анализира неописвани досега в историографията факти и събития, които хвърлят различна от представяната традиционно до днес светлина върху сложните отношения между монархическия институт и висшата йерархия на Българската църква. Логично звучи очакването на автора така да бъдат преодолени не малко наслоени през втората половина на ХХ в. негативни стереотипи", отбеляза рецензентът доц. Омарчевски и оцени, че авторът е постигнал с вещина обективно историческо изследване.
Шалафов е основал дисертацията си на впечатляващ обем извори и архивни единици, съвременни изследвания и научни сборници.
Докторатът проследява целият път в развитието на отношенията между Княза и Светия синод - от първите години след поемането на княжеската власт и първите проблеми с висшия клир, до постигането на сътрудничество и взаимно уважение. Отношенията са поставени в контекста на историческите събития и по този начин дисертацията създава плътна и многопластова обективна картина.
Повечето клирици посрещат недоброжелателно и дори враждебно Княза при пристигането му в Родината. Причината за това е православна Русия, която отказва да приеме избора на един римокатолик на Българския престол. Официалната позиция на Русия е, че „признава всички действия, насочени към отстраняването на узурпатора, стоящ извън всички закони, за съдебноненаказуеми и неподлежащи на преследване". Провокативната реч на митрополит Климент, екзархийски наместник и управляващ Софийска епархия в деня на пристигането на Княз Фердинанд в София мотивира първоначалното студено отношение на Княза към православния клир, което скоро е променено към една неутрална позиция.
Други проруски архиереи също не крият своята неприязън към новоизбрания Княз. По време на литургия се споменава името на Руския император, вместо това на легитимния държавен глава - нов удар срещу Княза. Опитът това да бъде променено довежда до нова твърда реакция, с която Русия поставя под въпрос двустранните си отношения с България.
В края на 1890 година започва процес на разведряване в отношенията между Княза и Църквата. Скоро обаче идва ново изпитание - промяната на чл. 38 от Конституцията, свързана с венчавката на Княза. Тя води до затопляне на отношенията с Османската империя и облекчаване дейността на Българската екзархия извън границите на Княжеството. Променят се и сложните дотогава отношения с Русия, след като Николай ІІ става император. Катализатор на тази промяна става трудно взетото решение престолонаследникът Борис Търновски да бъде миропомазан по православния обряд. Този важен дипломатически пробив има своята висока цена и тя е отлъчването на Княз Фердинанд от Римокатолическата църква. Убеден в правотата на своите действия, Князът е готов да я плати.
По естествен начин Шалафов преминава към разглеждането на една слабо осветена страна от дейността на Княз Фердинанд - неговата широка благотворителност, осъществявана в единодействие с Българската православна църква, отбеляза доц. Омарчевски. Князът е направил значителни по размер дарения за строежа на храмове, болници, Софийската духовна семинария, сградата на Богословския факултет и много други. Детайлно са проследени и неговите разностранни научни занимания и интереси, най-вече в областта на природните науки. Главната заслуга на Княз Фердинанд за тяхното развитие е създаването и изграждането на научни институти и музеи, които и до днес остават водещи.
Последната част от труда на гл. ас. Шалафов е посветена на брилятния ход да използва обявяването на Независимостта на България едновременно с анексирането от страна на Австро-Унгария на Босна и Херцеговина и на о-в Крит от Гърция. Така Князът въвежда България в клуба на суверенните европейски монархии.
Рецензентът подчерта, че като читател е изпитал задоволство от професионално написания труд.
Софийският викарий, Знеполски епископ Йоан, поздрави дисертантът от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Директорът на Държавна агенция „Архиви" проф. Георги Бакалов подчерта, че изследванията на гл. ас. Шалафов, посветени на Българската царска династия, връщат чувството за историческо равновесие и обективност, след дългогодишна умишлена забрава и тенденциозност.
В края на защитата Негово Величество Царят поздрави новопровъзгласения доктор по теология и му пожела бъдещи успехи на полето на науката.
