19.06.2010

Н.В. Цар Симеон ІІ пред хърватския вестник „Вечерни лист”: Станах премиер, защото трябваше да вляза в огъня

Семейството е прогонено от страната през 1946 г. Получава убежище в Испания на Франко. Царят се завръща в България през 1996 г. и поема премиерския пост от 2001 до 2005 г. В Загреб получи от името на покойния си баща признанието „Праведник на народите".

На последния етаж на загребския хотел „Шератон" се намира президентският апартамент. В продължение на три дни през миналата седмица в него пребиваваше един цар. Българският цар и бивш български министър-председател Симеон II, „странна птица", както сам се нарича на шега, беше в Загреб със съпругата си. Докато разговаряхме с царя, съпругата му се приготвяше за гостуването на Фестивала на еврейското кино, на който Бранко Лустиг го покани като специален гост и му връчи признанието „Праведник на народите", предназначено за неговия баща, който, въпреки съюзничеството с Хитлер, отказа да даде съгласие за прогонването и унищожаването на евреите.

Н.В. Симеон ІІ действително е „странна птица": става цар на шестгодишна възраст преди 67 години, след смъртта на баща си, българския цар Борис ІІІ през 1946 г. Вместо малолетния Симеон ІІ управляват регенти, докато през 1946 г. семейството не е прогонено от страната. Отиват в Египет, в Александрия, след това получават убежище в Испания на Франко. Цар Симеон ІІ следва в американска военна академия, но завършва и право и се занимава с бизнес. Връща се в България през 1996 г. и предизвиква всеобщо въодушевление сред народа. Учредява НДСВ и убедително печели изборите. От 2001 до 2005 г. е министър-председател.


Как гледате на признанието за баща Ви, което Ви връчи Лустиг?

Това е признание за баща ми, за което съм благодарен на Бранко Лустиг. Това е обаче признание и за всички българи. Горди сме, че в тези страшни моменти такова отношение към евреите не е съществувало в нито една друга европейска държава.

Откъде идва това отношение към евреите?

През историята сме преживели толкова нашествия, през нас са преминали толкова култури и това ни е направило открити към хората от други вери и нации. При комунизма имаше неприязън към чужденците, особено към гърците и турците, но вижте сега: има турски фирми, банки, принадлежащи на гръцкия капитал. Българите пътуват в Гърция и Турция. Гърците и турците идват в България. Всички се познават и вече не казват: гърците са лоши, или българите са лоши.

Днес не е ли обратно: страхува ли се Европа от българите и въобще от гражданите на новите държави-членки?

През 2004 г., по време на голямото разширение, имаше много ентусиазъм за разширяването на ЕС. След това той започна да спада. Когато България и Румъния влязоха, гражданите в стария ЕС вече имаха колебания. За съжаление Хърватия не успя да влезе, макар че мисля, че икономически бяхте много по-добре подготвени. След холандския и френския референдум и кризата на европейската конституция се каза: нека изчакаме още малко. Това обаче е естествено. ЕС е най-голямата икономическа общност в света, по-голяма и от САЩ, и тези проблеми са нормални. И САЩ не са станали единна държава за пет-десет години.

България беше ли подготвена за влизане в ЕС?

Сравнително. Бях свидетел на дългия процес на испанското присъединяване. И когато влязоха, не бяха напълно готови. Никой не е напълно готов. Всеки трябва да се приспособява постепенно и да се интегрира. Ние сме последни и, разбира се, ни следят по-строго. Следващите държави, новите членки, ще бъдат следени още по-стриктно, ще бъдат гледани под микроскоп.

България е под надзор заради корупцията, нерядко е мъмрена. Доколко корупцията наистина се шири?

За съжаление не познавам нито една държава без корупция. В Северна Европа имат по-различен обществен подход или обществена солидарност, по-различен морал. При нас това ще продължи по-дълго.

Има ли институционално решение за корупцията?

Ако правосъдието функционира по-бързо, ако обвиненият в корупция бъде осъден, щом бъде заловен и веднага влезе в затвора, хората щяха да се замислят. Трябва да има респект. Както беше някога в училище. Веднага биеха през пръстите.

Как решихте да приемете министър-председателския пост?

Не съм решавал, събитията ме доведоха до него. Изборната победа беше убедителна и в този момент беше трудно да кажа: да, всичко това е много хубаво, но сега аз ще кажа на този или онзи да стане премиер или министър, а аз ще си стоя вкъщи и ще бъда гуру. Не, нямаше да е честно. Трябваше да вляза в огъня.

Доколко при преговори се възползвахте от противоречието или куриоза на обстоятелството, че сте цар и премиер едновременно?

В началото, по време на срещите на върха в Брюксел, виждах любопитството на колегите. Искаше им се да видят кой е този премиер и цар. Що за странна птица. Звучеше странно наистина: цар, който е станал премиер. Помогна - привличах внимание и можех да изразявам становищата си по-ясно и по-директно.

Тогава сътрудничехте с Ивица Рачан?

Да, после и с Иво Санадер. Трябваше да се видим в Загреб, но ми казаха, че е в Испания. Работех и със Степан Месич и поддържаме много добри отношения.

Какво помните от детството си? Как Ви съобщиха, че сте станали цар?

Със сестра ми си играехме в купа сено в парка на двореца. Изведнъж се появи адютантът на баща ми. Беше много сериозен. Помислихме си, че нещо сме направили и сега ще ни накажат. И тогава ми каза: Ваше Величество, вместо Ваше Височество. Величество е за царя, а височество за княза. Сестра ми веднага избухна в плач.

Защо чакахте до 1996 г., за да се върнете в България?

Наблюдавах. Искаше ми се българите да имат време да си отпочинат и да дойдат на себе си.

Въпреки популярността си не поставихте въпроса за възстановяването на монархията?

Не би било честно заради личните ми принципи да не внасям раздор в обществото, когато започнахме отново да се приобщаваме към света. Страната е парламентарна демокрация, функционира като република, горе-долу добре и горе-долу лошо, както всяка друга система. Не виждах практическа полза от въвеждането на монархия. Приоритет бяха ЕС, икономическият възход и спокойствието. Виждам някои предимства на монархията, но нищо не е съвършено, освен Господ.

Кои са тези предимства?

В днешните времена на изключително тясна специализация в отделни области кой е по-добър от един престолонаследник да поеме държавата? Той се подготвя от раждането си за тази роля. Правителствата и властта се сменят, царят остава. Разбира се, хората ще кажат, ами ако е идиот? С добри съветници и този недостатък може да се преодолее. Ако царят не е пълен идиот, нещата могат да функционират.

Разочаровани ли са българите от ЕС? Страхуват ли се от загубата на национална идентичност и от управление от Брюксел?

Разочаровани са тези, които очакваха, че от небето ще валят евро. „Не почувствахме ЕС в джобовете си и затова сме недоволни". Има много разлики - строи се повече, можем да пътуваме... Управлението от Брюксел е фраза, с която си служат евроскептиците, според които в ЕС има заговор срещу нас. А по отношение загубата на национална идентичност, достатъчно е да се отиде на един футболен мач на националните отбори и всичко става ясно.

Вашите пет деца не живеят в България. Защо?

За тях беше прекалено късно да се завърнат в България, вече бяха женени, а дъщерята омъжена, имаха деца, работеха. Освен това, когато станах министър-председател, щом някое от децата идваше да ме види, веднага се правеха опити за инсинуации: ето, вика ги, за да ги назначи на този или онзи пост. Молех ги да идват по-рядко. А можеха да помогнат много, тъй като са успели в професиите си.

(Заглавието е на kingsimeon.bg)

Интервю на Н.В. Симеон ІІ за хърватския вестник "Вечерни лист" 

• назад