22.09.2009

Поздравление на Цар Симеон II за Деня на Независимостта

По повод 101-ата годишнина от обявяването на Независимостта Цар Симеон II отправи поздравление към българския народ:

“Уважаеми сънародници,
22 септмеври е върхът на българската дипломация, която успя да превърне мечтата на хората за свобода и независимост в реалност.
22 септември е денят, който върна България в Европа. Преди един век българите сами убедиха европейските държави, че са равни с тях по достойнство. Убедиха ги, че могат да бъдат и икономически равни с тях. България го доказа тогава по забележителен начин. Само за двайсетина години след Освобождението си тя създаде модерни държавни институции, образователна система, университет, културни средища, икономически подем, съвременна армия.
Дълбоко вярвам, че и днес България е способна да прави чудеса. Затова са ни необходими обща цел и обща воля. Имаме цел – да живеем по европейски. Остава ни общата воля, за да я постигнем.
В ден като този хората сме по-чувствителни за идеали и идеи. Дано 22 септември със своя исторически урок ни направи по-сплотени, по-справедливи, повече отдадени на бъдещето.”

На този ден преди 101 години България става независима държава. Историята на Третото българско царство започва на 22 септември 1908 г. в старата столица Търново с Манифеста на Княз Фердинанд І,  който поставя началото на новата българска държавност.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. България е свободна, но  е подвластна на Османската империя. Мирните споразумения след Освобождението подчиняват Княжеството на режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Турция. Режимът налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското стопанство. Пречи на страната да създаде и равнопоставени международните отношения.  Затова след постигането на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. българският политически елит насочва усилията си към обявяване на независимост.

През лятото на 1908 г. избухва Младотурската революция, която прекратява реформената акция в Македония. На тази акция всички български правителства възлагат огромни надежди - да превърнат Македония в една административна автономна област и да се случи второто Съединение. Това е мечтата на всички български правителства, която, за жалост, не сполучва.

На 10 септември Княз Фердинанд се среща в Будапеща с австроунгарския император Франц-Йосиф и опипва почвата, както той се изразява, за вписването на провъзгласяването на българската Независимост в решението на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина. Така Австро-Унгария, която е подписала Берлинския договор, първа би го нарушила.

На 20 септември Франц-Йосиф изпраща нота на другите европейски сили, че ще анексира Босна и Херцеговина. Българското правителство и Княз Фердинанд използват повода, за да насрочат провъзгласяването на Независимостта два дни по-късно. С чувство за историзъм Княз Фердинанд предлага да чете манифеста в "Св. Четиридесет мъченици" - това е Иван-Асеновата черква. След това министър-председателят Александър Малинов чете Манифеста на Царевец пред хилядно множество. Мястото е знак за връзката между Третото българско царство и величието на българската държавност през Средновековието.

Манифестът завършва с "Да живее свободна и независима България!".

На 22 септември Княз Фердинанд І обявява Независимостта на България и приема титлата Цар на българите. Васалното на Султана Княжество се превръща в независимото Трето българско царство.

Събитието е увековечено с учредяването на ордена „Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий” –  най-високия в българската наградна система. Според статута му броят на живите наградени българи не може да надхвърля петнадесет души.

Османската империя заплашва с война. България отговаря с военна мобилизация, но декларира и готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен и - от София и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на новата независима държава.

През 1909 г. са подписани три протокола, които разрешават тежките финансови последици от обявяването на Независимостта. Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали от войната през 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 милиона франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават Независимостта на България през април 1909 г. България става равноправна европейска държава с международен авторитет. 31 години след Освобождението усилията на българската политика си поставя следващата цел – освобождаването на останалите по османска власт български земи в Тракия и Македония.

След Първата световна война Денят на Независимостта се чества по нов стил на 5 октомври заедно с възшествието на Цар Борис III. Поради тази причина след 1944 г. е обявен за "царски" и е забранен като празник. Възстановен е едва преди единадесет години.

• назад