|
|---|
21.05.2010
Примерът на британците: новата политика, в която компромисът, цивилизованото и зряло поведение не са признаци на слабост, а на сила
"Днес ние не обявяваме само едно ново правителство с нови министри, а един нов вид политика. Нов вид политика, в който националният интерес е по-важен от партийния, в който сътрудничеството надделява над конфронтацията, където компромисът, консенсусът, разумното, цивилизовано и зряло поведение не са признаци на слабост, а на сила. "
Дейвид Камерън
Премиер-министър на Н.В. Кралица Елизабет II
12 май 2010 г., Даунинг Стрийт №10
Приключи една ера и започна една нова епоха. Подобен извод се прави в почти всеки коментар за резултата от парламентарните избори във Великобритания. Този извод не е предизвикан толкова от факта, че избирателят отнема управлението от една партия и го дава на друга. "Новата епоха" е преди всичко във факта (сензация), че британският избирател предизвика коалиционно управление, което не е в политическата натура на британците. След германските и британските избиратели предпочетоха либералите да участват в управлението във време на финансово-икономическа криза. Това е още едно потвърждение, че именно в трудни моменти прагматичните либерални виждания за икономиката и за силата на личната инициатива са предпочитани, защото са проверени.
Преди седемдесет години през месец май сър Уинстън Чърчил бе този, който състави коалиционно правителство на националното единство и причината за това бе заплахата от немска инвазия. Този път основната причина не е външна заплаха, а риск от вътрешна слабост заради която британският избирател не спести на избранниците си най-сложната формула за правене на политика - коалицията.
И все пак важните за избирателя причини да вкара консервaтори и либералдемократи в коалиция не са само от вътрешен характер. Несигурното състояние на световното финансово здраве дава своето "вътрешно" отражение във всяка една страна. Необходимостта от повече политическа отговорност и стабилност като предпоставки за икономическа сигурност бе много силен мотив за британските гласоподаватели. В такъв момент от особена важност е политиците да загърбят личните си амбиции и да действат според посланието на избирателя за общо добро.
Това, което се случва в политическата система на Стария континент, е също важна причина. Европейската политика действа на принципа на скачените съдове. Въпрос на изследване е дали географската близост влияе и върху сходството на политическите процеси. Но и без него е очевидно, че за никоя вътрешна политика или за настроението на избирателя в конкретна страна не е маловажен въпросът "какво става при съседа?".
Впрочем новата британска коалиция може да съдържа в себе си епохални промени. Едно евентуално модифициране на изборната система според експертите може да направи все по-редки абсолютните мнозинства на Острова и все по-чести коалиционните управления.
Коалиционното управление е резултат от компромиси, които са политическият синоним на консенсуса, а той не може да се описва вече с класически идеологически понятия. Това сега стана валидно и за Великобритания. Въпреки отсъствието на коалиционна традиция и исторически прецедент, на британците им бяха необходими само 5 дни след обявяването на резултатите от изборите, за да постигнат коалиционно споразумение и да излъчат премиер и правителство. Загърбвайки напрежението от предизборната борба, британските политически лидери използваха всяка публична възможност, за да издигнат достойнството на институциите, които представляват, и да си предадат щафетата с израз на почит.
Политиката обикновено изпада в цайтнот, когато не може да стигне до устойчиви решения. Това се случва, когато се пренебрегне един най-банален политически закон: без компромис политиката едва ли може да нарича такава.
kingsimeon.bg
