|
|---|
24.02.2010
Света литургия за Царица Иоанна по случай десетата годишнина от смъртта й, конкатедрала „Свети Йосиф” в София, 23 февруари 2010 г.
Скъпи братя и сестри, предавам сърдечни поздрави и апостолическа благословия от Светия отец Бенедикт ХІV на всички участници в тази заупокойна литургия в памет на Нейно Величество Иоанна, Царица Българска. Негово Светейшество изпраща специални поздравления на Негово Величество Симеон Втори, на неговата съпруга и на децата му, на сестра му Мария Луиза и на цялото семейство, а така също на членовете на комитета, по чиято покана отслужвам това Евхаристично жертвоприношение. Заедно с цялата църква ние вярваме във възкръсналия Христос и "очакваме възкресението на мъртвите и живота в бъдещия свят" (Credo). Наближава десетата година, откакто от този свят си отиде Иоанна, Царицата майка на Българския царски дом. За всеки дом и за всяко дете майката е незаменима. Царица Йоанна винаги е била вярна и достойна дъщеря на Католическата църква. Затова искаме заедно да принесем на Бога това спасително Жертвоприношение, изразявайки по този начин нашата почит и любов към починалата Царица.
Giovanna Elisabetta Antonia Romana Maria Савойска е родена на 13 ноември 1907 година в Рим. Тя е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил Трети (1869 - 1947) и кралица Елена от Черна гора (1873 -1952) и е сестра на крал Умберто Втори (1904 - 1983). Ненавършилата двадесет и три години, Иоанна се венчава в Асизи с царя на България Борис Трети (25.10.1930 г.). Царското семейство има две деца: княгиня Мария Луиза (1933) и престолонаследника Симеон Втори (1937). Цар Борис Трети умира през 1943 година. Когато Червената армия навлиза в България, комунистите започват масови убийства. В знак на протест Царица Иоанна смело и без охрана ходи да се моли на масовите гробове на убитите. В резултат на референдум под надзора на Съветския съюз, монархията е отменена (1946), а Иоанна е принудена да напусне България с двете деца. Първоначално тя отива в Египет при родителите си. Няколко години по-късно генерал Франко й дава политическо убежище в Испания. Когато двете порастнали вече деца създават свои семейства, Иоанна се преселва в Португалия, където пребивава нейният брат крал Умберто Втори.
Връща се в България едва през 1993 година, вече след падането на комунизма, за петдесетата годишнина от смъртта на своя обичан съпруг - цар Борис Трети. Тя е приветствана и приета с ентусиазъм сред българите.
Царица Иоанна умира в Ещорил на 26 февруари 2000-та година на преклонна възраст деветдесет и три години. Нейното желание е да бъде погребана на гробището в Асизи, в монашеската капела. Защото тя остава вярна на голямата набожност към свети Франциск, която питае от дете. Принадлежала е към Третия францискански орден.
По време на монархията Царица Иоанна е много популярна сред българите. Нейното необикновено милосърдие, пленителна доброта и жертвоготовност са запечатани завинаги в паметта на българския народ. Френският историк Rene Ristelhneber в книгата си „История на балканските страни" определя живота на Иоанна като „един велик пример на простота и достойнство".
Тя остава за поколенията като пример за любяща съпруга и майка, която се грижи с голяма нежност за мъжа и децата си и в здраве и болест споделя радостите и неволите на цялото семейство в съгласие с католическата формула на тайнството на брака. Докато нейните деца и внуци остават свързани с крепката връзка на любовта, Царицата майка и баба сякаш продължава да живее между тях. Защото ние вярваме, че за християнина животът не свършва, а се преобразява. Никога не загубваме тези, които обичаме, защото, както казва свети Августин, можем да ги обичаме в Бога, Който е Вечно съществуващият. Да си спомняме тази, която живее в Бога, да размишляваме нейния живот, пълен с вяра и жертвоготовност, означава да общуваме с нея, която е свила семейно гнездо тук в България и е обикнала тази страна като своя родина. За любовта на царица Иоанна към Бога и ближния може да се говори дълго, но едва ли ще успеем да споменем всички прояви на искрена отдаденост и вярно приятелство. Нека да се задоволим със съзнанието, че можем и занапред да живеем огрени от нейната голяма любов към Бога и към хората.
Надяваме се също, че Царица Иоанна, преминала през прага на смъртта, се е срещнала със своите родители и близки, със своя обичан Борис, с познатите и приятелите, които Бог е призовал при Себе си. Молим се за всички тях с несъкрушимата надежда, че някога ще се срещнем в дома на небесния Отец. Крепко вярваме, че в царството на вечната светлина и мир ще се радваме на безсмъртен живот, където Бог ще изтрие всяка сълза от очите ни, защото като Го видим какъвто е, ще се уподобим на Него и непрестанно ще Го славим во веки веков. Амин.
