07.07.2010

7 юли 1887 г.: Изборът на новия Български княз Фердинанд по пътя към Независимостта

Когато на 7 юли 1887 г. Третото Велико народно събрание избира Принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за Български княз, страната е в тежка криза - вътрешно и външнополитическа, а и икономическа. Русия е прекъснала дипломатическите си отношения с България след многобройни опити да диктува политическия живот в страната и след като е предизвикала абдикацията на Княз Александър Батенберг в края на август 1886 г.

Изборът на Княз Фердинанд на българския престол нанася тежко поражение на руската дипломация. Петербург обявява избора за незаконен. Не го признават и Великите сили. В тази сложна ситуация Княз Фердинанд полага клетва на 2 август 1887 г. пред Великото народно събрание в Търново.  Така започва управлението на Княза, довело до обявяването на Независимостта на България, до бурен икономически напредък и до влизането на страната в семейството на европейските монархии.

Благодарение на политическата си мъдрост и дипломатически усет Князът бързо спечелва симпатиите на Високата порта и на Великите сили. Русия, русофилите и българското духовенство обаче приемат възкачването му на трона с враждебност. Официалната позиция на Русия е, че „признава всички действия, насочени към отстраняването на узурпатора, стоящ извън всички закони, за съдебноненаказуеми и неподлежащи на преследване". Провокативната реч на митрополит Климент, екзархийски наместник и управляващ Софийска епархия в деня на пристигането на Княз Фердинанд в София мотивира първоначалното студено отношение на Княза към православния клир, което скоро е променено към неутралност.

В края на 1890 година започва процес на разведряване между Княза и Църквата. Скоро обаче идва ново изпитание - венчавката на Княза. През есента на 1892 г. страната е на ръба на нова криза заради усилията на премиера Стефан Стамболов да създаде династия чрез женитбата на княз Фердинанд. Това обаче налага промяна на член 38 от Търновската конституция. Текстът повелява, че Престолонаследникът трябва да изповядва източноправославна вяра. Стамболов внася изменение, което отново изостря отношенията със Светия синод и с Русия - новият текст не задължава Престолонаследника да изповядва източноправославна вяра.  Промяната е приета на 3 май 1893 г., почти месец след сватбата на Княз Фердинанд и Мария-Луиза Бурбон Пармска.

На 31 януари 1894 г. се ражда Престолонаследникът Борис Търновски. С виртуозни дипломатически ходове и лични жертви католикът Княз Фердинанд  успява да промени сложните отношения на Русия и да преодолее враждебността на Светия синод. В основата на този процес е трудно взетото решение Престолонаследникът Борис да бъде миропомазан по православен обред. Негов кръстник става новият Руски император Николай ІІ. Княз Фердинанд плаща висока цена за решението си - той е отлъчен от лоното на Римокатолическата църква.

Отново с дипломация и благородна патриотична амбиция Княз Фердинанд успява да наложи България сред равноправните европейски държави. На 22 септември 1908 г. в старата столица Търново с Манифеста на Княз Фердинанд І започва историята на Третото българско царство.

На 10 септември Князът се среща в Будапеща с австроунгарския император Франц-Йосиф и опипва почвата, както той се изразява, за вписването на провъзгласяването на българската Независимост в решението на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина. Така Австро-Унгария, която е подписала Берлинския договор, първа би го нарушила.

На 20 септември Франц-Йосиф изпраща нота на другите европейски сили, че ще анексира Босна и Херцеговина. Българското правителство и Княз Фердинанд използват повода, за да насрочат провъзгласяването на Независимостта два дни по-късно. С чувство за историзъм Княз Фердинанд предлага да чете манифеста в "Св. Четиридесет мъченици" - това е Иван-Асеновата черква. След това министър-председателят Александър Малинов чете Манифеста на Царевец пред хилядно множество. Мястото е знак за връзката между Третото българско царство и величието на българската държавност през средновековието.

Манифестът завършва с "Да живее свободна и независима България!".

На 22 септември Княз Фердинанд І обявява Независимостта на България и приема титлата Цар на българите.

Османската империя заплашва с война. България отговаря с военна мобилизация, но декларира и готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен и - от София и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на новата независима държава.

Така в крайна сметка Турция, а след нея и Великите сили признават Независимостта на България през април 1909 г. България става равноправна европейска държава с международен авторитет.

• назад