|
|---|
03.02.2010
Паркът „Врана” – 9 г. след дарението градината все още е затворена
Един от първите жестове на Н.В. Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза към Родината след дългите години на изгнание е дарението на 920 декара от парка „Врана" на Столичната община. Царят и Княгинята обявяват решението си през октомври 1999 г. Според акта за дарение, подписан на 29 януари 2001 г., Столичната община получава по-голямата част от градината с условието да носи името „Фердинандов парк" и всички хора да имат свободен достъп до него. Царското семейство запазва малка част от парка около Двореца. Това е единственото дарение от такъв мащаб в страната и досега.
Паркът „Врана" е признат за един от шедьоврите на парковото изкуство, обявен е за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение, а също така и за защитена местност.
Паркът и Дворецът „Врана" се намират в края на столицата, до международния път София-Истанбул. Когато Княз Фердинанд І купува чифлика и околните земи през 1899 г., те са извън пределите на града.
Основите на композицията на градината са поставени през 1900 с личното участие на Цар Фердинанд І, който си е спечелил славата на известен европейски естественик. През следващите години чифликът и ливадите се преобразяват в ботаническа градина на площ от 968 дка., в която има 4 езера, 4 оранжерии и 4 алпинеума, собствено екостопанство.
Първият алпинеум в парка е създаден през 1903 г. от австрийския градинар алпинист Йохан Келерер. По-късно алпинеумът е наречен „Сенчестият" заради дърветата, които го скриват в сянка. До 1911 г. Келерер оформя още няколко богати алпинеума - „Големият", „Даалем", „Детският", към който е построен и малък кръгъл басейн. Австриецът засажда в алпинеумите някои от най-ценните и редки алпийски видове.
От 1912 г. чешкият парков специалист Антон Краус започва обемно-пространствено изграждане на парка. Работата трае 8 години, но подобренията и преустройствата продължават и след това. Детайлизират се силуетите и красивите перспективи в градината, обогатяват се колекциите от видове, докато паркът става една от емблемите на българското парково изкуство и ландшафтна архитектура. Сред главните градинари, участвали в създаването на уникалния парк, има още две открояващи се имена - на българина Васил Георгиев и на германеца Вилхелм Шахт.
Паркът е с впечатляващо растително разнообразие - 821 вида дървета, храсти и треви от 118 семейства и 435 рода. За сравнение флората на цяла София е от 760 вида. Цар Фердинанд, известен с интереса си към високопланинската флора на Алпите и Карпатите, лично организира няколко експедиции с български учени, за да донесат и проучат растителни видове от чужбина. Той самият събира от българските планини ценни растителни видове. Много от тях са рядко срещани дори в типичните им местообитания в различните краища на България.
221 от растителните видове в парка са събрани от 4 континента. Някои от най-ценните иглолистни видове са доставени от Франция през 1904 г. от директора на Софийската ботаническа градина проф. Жул Лошо. Част от екзотичната колекция от дървета, храсти и алпийски и водни растения е засадена до 1912 г. от директора на Софийската ботаническа градина Аларикус Делмард. В езерата на градината има лотоси, лилии и ценни водни растения, доставени от Китай, Япония и Австралия.
До 1918 г. в парка е имало зоокът, който след това е пренесен в Софийската зоологическа градина.
Развитието и обогатяването на парка „Врана" продължава до 40-те години на миналия век. Година след референдума от 1946 г. държавата национализира Двореца „Врана" и останалите имоти на Царското семейство. През 1998 г. Конституционният съд обявява за противозаконен акта за отнемането на имотите.
Девет години след даряването на парка „Врана" за съжаление той все още не е отворен за посетители, а в съда се водят дела, чиято цел е да бъдат отнети отново имотите на Царското семейство.
